Люк Пламондон е един от най-известните френскоговорещи либретисти и текстописци. Неговата страст към музикалния театър се разпалва през 1969 г., след като гледа постановката на Бродуей „Коса“, което го кара да преследва тази форма на изкуство като свое истинско призвание. През 1978 г., в сътрудничество с френския композитор Мишел Бергер, Пламондон създава първия си мюзикъл, „Starmania”, който му носи четири награди Félix. Работата му по пиесата Sand and the Romantics е особено значима, тъй като бележи раждането на творческото партньорство между Пламондон и Рикардо Кочанте – сътрудничество, което ще продължи да завладява Франция и света през 1998 г. с мюзикъла “Notre Dame de Paris”.

В младостта си Рикардо Кочанте развива дълбока страст към операта и класическата музика. Скоро той създава своя собствена група "The Nations" и започва да се учи на пиано в свободното си време. След няколко години експерименти, Кочанто се заема с първия си солов албум, който записва в Италия през 1972 г. През 1994 г. той издава албума "Greatest Hits", компилация, която отразява повече от две десетилетия от неговото музикално пътуване. На следващата година той си сътрудничи с Пламондон в албума "Present Moment". Партньорството им достига своя зенит със създаването на мюзикъла по романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“.

Мултидисциплинарен артист, известен с работата си като актьор, сценичен режисьор, професор, хореограф и филмов режисьор, Жил Махо се отличава като един от най-изтъкнатите сценични режисьори в Канада и по света в продължение на четири десетилетия. Tой е донесъл своите визионерски продукции в над тридесет страни и е удостоен с повече от четиридесет престижни награди. През 1996 получава признание за създаването на пиесата „Мъртви души“ и режисира филма „Skin, Flesh and Bones“ през 1995 г., който печели ценната награда на Международния филмов фестивал в Монреал. За режисурата си на “Notre Dame de Paris”, Махо беше удостоен с признание за най-добра сценична продукция както в Канада, така и в Италия.

В Амстердам, където вече е известен като танцьор и фигурист, Мартино Мюлер продължава обучението си като хореограф. Първоначалният му триумф в тази нова роля идва чрез сътрудничество с балета на Карлсруе в Германия. Оттогава Мюлер е създавал хореографии за уважавани институции като балетите на Лионската опера и Берлинската опера, Хърватския национален балет, Щутгартския балет и балетите на Гьотеборг, Базел и Берн, както и Театъра на Люцерн и Операта на Израел. “Notre Dame de Paris” бележи дебютната хореографска работа на Мюлер за мюзикъл, която му носи Канадската театрална награда за най-добра хореография за мюзикъл.

Възпитаник на училищата за изящни изкуства в Лион и Страсбург, той е изработил декори за множество оперни театри във Франция и в чужбина. Дизайнът му включва продукции като „Сън в лятна нощ“, „Диалози на кармелитките“, „Детето и вълшебствата“, „Троянците“ и „Бенвенуто Челини“. В Държавната опера на Лозана той участва в „Дидона и Еней“, „Историята на един войник“ и „Вертер“. Работата му в Театър Мезиер в Швейцария включва „Папската коронация“, „Евгений Онегин“ и „Вълшебната флейта“.

В продължение на тридесет години Ален Лорти страстно се е отдал на занаята си. Той започва кариерата си, като си сътрудничи с известни канадски художници като Мишел Лемьо, Мари Шуинар и Едуард Лок. Проектирал е осветлението за известни изпълнители в Квебек и Европа, включително Жан-Пиер Ферлан, Даян Дюфрен, Робърт Шарлебоа, Питър Габриел, Франсис Кабрел и Ерос Рамацоти. Изключителната работа на Ален му печели множество отличия, включително титлата „Light Score Creator of the Year“. Удостоен е с наградата „Златна маска“ за дизайна на осветлението си в „Мъртви души“ и с престижната награда „Дора Мейвър Мур“ в Торонто за работата си върху „Едип Цар“.