Люк Пламондон е един от най-известните френскоговорещи либретисти и текстописци. Неговата страст към музикалния театър се разпалва през 1969 г., когато едно посещение на постановката на Бродуей „Коса“, превръща тази форма на сценично изкуство в истинското призвание за Пламондон. През 1978 г., заедно с френския композитор Мишел Бергер, той създава първия си мюзикъл, “Starmania”, който му носи четири награди Félix. Работата му по пиесата “Sand and the Romantics” е особено значима, тъй като бележи началото на дългогодишно и успешно партньорство между Пламондон и Рикардо Кочанте – един творчески тандем, който през 1998 година ще завладее сцените на Франция и целия свят с мюзикъла „Парижката Света Богородица“.

В младостта си Рикардо Кочанте развива дълбока страст към операта и класическата музика. Той създава своя собствена група "The Nations" и започва да учи пиано в свободното си време. След няколкогодишни експерименти, Кочанте се заема с първия си солов албум, който записва в Италия през 1972 г. През 1994 г. той издава албума "Greatest Hits", компилация, която отразява повече от две десетилетия от неговото музикално пътуване. На следващата година си сътрудничи с Пламондон в албума"Present Moment". Партньорството им достига своя зенит със създаването на мюзикъла по романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“.

Мултидисциплинарен артист, известен с работата си като актьор, театрален режисьор, професор, хореограф и филмов режисьор, Жил Махо се отличава като един от най-изтъкнатите сценични режисьори в Канада и по света в продължение на четири десетилетия. Неговите иновативни продукции са представяни в над тридесет страни по света. Удостоен с повече от четиридесет престижни награди. През 1996 получава признание за създаването на пиесата „Мъртви души“. През 1995 режисира филма “Skin, Flesh and Bones”, който по-късно му носи  наградата на Международния филмов фестивал в Монреал. За режисурата си на „Парижката Света Богородица“, Махо е удостоен с признание за най-добра сценична продукция както в Канада, така и в Италия.

В Амстердам, където вече е известен като танцьор и фигурист, Мартино Мюлер продължава обучението си като хореограф. Първоначалният му триумф в тази нова роля идва чрез сътрудничество с балета на Карлсруе в Германия. Оттогава Мюлер е създавал хореографии за уважавани институции като балетите на Лионската опера и Берлинската опера, Хърватския национален балет, Щутгартския балет и балетите на Гьотеборг, Базел и Берн, както и Театъра на Люцерн и Израелската опера. „Парижката Света Богородица“ бележи дебютната хореографска работа на Мюлер за мюзикъл, която му носи Канадската театрална награда за най-добра хореография за мюзикъл.

Възпитаник на училищата за изящни изкуства в Лион и Страсбург, той проектира декори за множество оперни театри във Франция и в чужбина. Сценографиите му включват продукции като „Сън в лятна нощ“, „Диалози на кармелитките“, „Детето и вълшебствата“, „Троянците“ и „Бенвенуто Челини“. В Държавната опера на Лозана той участва в „Дидона и Еней“, „Историята на един войник“ и „Вертер“. Работата му в Театър Мезиер в Швейцария включва „Папската коронация“, „Евгений Онегин“ и „Вълшебната флейта“.

Ален Лорти е отдаден на занаята си в продължение на тридесет години. Той започва кариерата си, сътрудничейки си с известни канадски художници като Мишел Лемьо, Мари Шуинар и Едуард Лок. Проектира осветлението за световноизвестни изпълнители в Квебек и Европа, сред които Жан-Пиер Ферлан, Даян Дюфрен, Робърт Шарлебоа, Питър Габриел, Франсис Кабрел и Ерос Рамацоти. Изключителната работа на Ален му печели множество отличия, включително титлата “Light Score Creator of the Year”. Удостоен е с наградата „Златна маска“ за дизайна на осветлението си в „Мъртви души“ и с престижната награда „Дора Мейвър Мур“ в Торонто за работата си върху „Едип Цар“