От 28 до 31 януари 2026 г. на сцената на Националния дворец на културата пред българската публика ще бъде представен оригиналният френски мюзикъл "Дон Жуан" със субтитри на български език.
Музиката и либретото на „Дон Жуан“ са написани през 2003 г. от прочутия френски композитор Феликс Грей. Самият автор споделя, че не си поставя за цел да пренесе действието в модерен контекст, затова го разполага извън рамките на времето.В „Дон Жуан“ има множество сценични битки и специални ефекти, които подчертават фантастичното измерение на случващото се. Хореографията, базирана на испански танци, най-вече фламенко, е безспорен акцент.
Мюзикълът е поставян с голям успех във Франция, Китай, Корея и в Канада. Жил Майо е удостоен с награда за най-добър режисьор.
Мюзикълът е продуциран от Шарл и Никола Талар – едни от най-големите независими музикални продуценти. Продукцията поставя рекорди по продажби както на албуми, така и на билети.
През 1616 г. испанският драматург Тирсо де Молина създава образа на Дон Жуан в пиесата „Севилският прелъстител и каменният гост“, където той се нарича Дон Хуан Тенорио. Впоследствие много писатели и композитори, включително Молиер и Моцарт, се вдъхновяват от тази пиеса и допринасят за развитието на мита за коварния съблазнител. Феликс Грей, от своя страна, си представя Дон Жуан по съвсем различен начин.
купить билетыПрез 1616 г. испанският драматург Тирсо де Молина създава образа на Дон Жуан в пиесата „Севилският прелъстител и каменният гост“, където той се нарича Дон Хуан Тенорио. Впоследствие много писатели и композитори, включително Молиер и Моцарт, се вдъхновяват от тази пиеса и допринасят за развитието на мита за коварния съблазнител. Феликс Грей, от своя страна, си представя Дон Жуан по съвсем различен начин.
Още като тийнейджър Феликс Грей започва да пише песни, свирейки на китара. Страстта му към музиката през 1988 г. го извежда на върха на класацията Топ 50, а песента му „La Gitane“ постига огромен успех. Въпреки това, докато я популяризира, Феликс пуска сингъла „Te revoir à Madrid“, който е приет с огромен ентусиазъм. Самият Грей не търси успех и внимание. Главното желание на музиканта е да твори и да пее.
През 1991 г. Грей създава много лична песен – “A toutes les filles”, която записва в дует с приятеля си Дидие Барбеливиен.Само няколко дни след записването ѝ, песента се изкачва на върха на музикалните класации. В този период той издава и други успешни сингъли – „Time to Time“ и „Vado Via“, благодарение, на които албумът му се продава в милионен тираж. През 1996 г. получава „Златен диск“ за сборния албум „Félix Gray“.
Година по-късно Феликс пише нов албум, а сингълът „Should I Lеаve“ става хит във Франция. По-късно, със своя приятел - певеца Патрик Брюел, работи по албума „Juste avant“, който включва и една от най-известните му песни – „Au café des délices“.
Като човек с многобройни таланти, Жил Майо е сред водещите режисьори в Канада и по света вече 40 години. През 2015 г. е номиниран за престижната награда за принос към културния живот в Квебек. Носител е на над 40 престижни награди, сред които: отличие за най-добра сценография за шоуто „Релси“, за най-добър сценичен дизайн - „Хамлет-машина“ и не на последно място за най-добър спектакъл за постановката „Мъртви души“. Арсеналът на Майо включва и главната роля в култовия филм на Жан-Клод Лозон "Нощната менажерия", представен през 1988 г. на фестивала в Кан.
През 1998 г.Майо режисира световноизвестния мюзикъл “Notre Dame de Paris”, чиято премиера се състои в Palais de Congres в Париж. По-късно мюзикълът е представен в още 15 страни, привлича над 10 милиона зрители и е удостоен с награда за най-добра постановка в Канада и Италия.
През 2004 г. Жил поставя „Дон Жуан“ - мюзикъл, показан с успех във Франция, Канада и Корея. За него Майо получава и награда за най-добър режисьор. През 2007 г., той става артистичен директор на продукцията „Butterfly“ в Пекин, а година по-късно създава шоуто „Zaia“ за Cirque du Soleil в Макао и Китай.
Чарлс Талар е един от най-големите независими музикални продуценти от 70-те години насам. Работил е с прочути изпълнители като Франсис Кабрел, Дидие Барбеливиен, Серж Лама, Бруно Пелтие, Майк Брант, Франсоа Валери, Жан-Пиер Франсоа, Владимир Косма, Куки Динглер, Фил Барни, Даниел Лавоа, Licence IV, Мишел Тор, Мъри Хед.Още през 1971 г. Талар създава с приятели групата „Paris Saint-Germain“ и остава неин лидер в продължение на 40 години. От 1996 г. се посвещава изцяло на продуцирането на мюзикъла “Notre Dame de Paris”, който жъне безпрецедентен успех както във Франция, така и в чужбина.
През 2000 г. към него се присъединява синът му Никола и заедно започват работа на международно ниво. През 2002 г. продуцират мюзикъла „Синди-Пепеляшка“ на Люк Пламондон, а година по-късно – спектакъла „Децата на слънцето“ на Дидие Барбеливиен, който успешно гастролира из Франция.Следва „Дон Жуан“ на Феликс Грей, поставен от Жил Майо, който поставя рекорди по продажби на албуми и билети.
От 2006 г. Чарлс и Никола Талар се насочват и към детски музикални спектакли като „Да-да и приятели“, „Да-да и подаръкът изненада“, „Да-да и големият карнавал“. Тези постановки, които неизменно пълнят залите, връщат модата на мащабните детски представления. През 2011 г. продуцират спектакъла „Принцове и принцеси“ по приказките на Мишел Осло, който получава възторжени отзиви и голям успех.
През годините Чарлс и Никола Талар организират над 7,5 хиляди представления за 14 милиона зрители по целия свят.
От 2000 г. Никола Талар е копродуцент на световноизвестния мюзикъл „Notre Dame de Paris”. И това далеч не е единствената му успешна постановка. През 2002 г., заедно с баща си Чарлс Талар, продуцира „Синди-Пепеляшка“ на Люк Пламондон. Година по-късно следва „Децата на слънцето“ на Дидие Барбеливиен, който гастролира из Франция с огромен успех. През 2004 г. Талар продуцира мюзикъла „Дон Жуан“ на Феликс Грей, режисиран от Жил Майо, който поставя рекорди по продажби на албуми и билети. От 2006 г. Никола и Чарлс Талар се посвещават на продуцирането на детски спектакли – „Да-да и приятели“, „Да-да и подаръкът изненада“, „Да-да и големият карнавал“, „Дора – изследователката и градът на изгубените играчки“. С тези постановки баща и син връщат модата музикалните шоута за малките зрители.
През 2011 г. Никола продуцира спектакъла „Принцове и принцеси“ по приказките на Мишел Осло, който печели огромна популярност и възторжени отзиви от критиците.
Днес Никола Талар с право е смятан за един от водещите млади продуценти във Франция. Той продължава да създава музикални спектакли както за деца, така и за възрастни.
Анхел Рохас и Карлос Родригес са истински принцове на фламенкото. Мюзикълът „Дон Жуан“ е немислим без завладяващото фламенко – страстен и експлозивен танц, който вдъхновява младите хореографи – братята Рохас и Родригес, за създаването на страстни и чувствени балетни сцени. „Танцът винаги е бил моята страст, откакто се помня“, споделя Анхел. „Една от сестрите ми ме запозна с танца още като дете и оттогава съм влюбен в тази вселена“, допълва Карлос. И двамата започват да изучават фламенко много рано. Вдъхновени от легендарните танцьори Нуреев, Баришников и Антонио Гадес, първо получават класическо балетно образование, после учат съвременен танц и, разбира се, фламенко. Карлос дебютира на сцената на 13 години, а Анхел – на 16. Само няколко години по-късно създават своята трупа „Нов испански балет“.„Преди 20 години създадохме НИБ, защото искахме да работим с млади танцьори и да обединим опита и визията си за танца. Създадохме свой неповторим стил, който се роди от смесването на класическия и съвременния танц. Тези елементи подчертават цялата красота на фламенкото – крайъгълният камък на нашето изкуство“, казва Анхел.
Още като тийнейджър Феликс Грей започва да пише песни, свирейки на китара. Страстта му към музиката през 1988 г. го извежда на върха на класацията Топ 50, а песента му „La Gitane“ постига огромен успех. Въпреки това, докато я популяризира, Феликс пуска сингъла „Te revoir à Madrid“, който е приет с огромен ентусиазъм. Самият Грей не търси успех и внимание. Главното желание на музиканта е да твори и да пее.
През 1991 г. Грей създава много лична песен – “A toutes les filles”, която записва в дует с приятеля си Дидие Барбеливиен.Само няколко дни след записването ѝ, песента се изкачва на върха на музикалните класации. В този период той издава и други успешни сингъли – „Time to Time“ и „Vado Via“, благодарение, на които албумът му се продава в милионен тираж. През 1996 г. получава „Златен диск“ за сборния албум „Félix Gray“.
Година по-късно Феликс пише нов албум, а сингълът „Should I Lеаve“ става хит във Франция. По-късно, със своя приятел - певеца Патрик Брюел, работи по албума „Juste avant“, който включва и една от най-известните му песни – „Au café des délices“.
Като човек с многобройни таланти, Жил Майо е сред водещите режисьори в Канада и по света вече 40 години. През 2015 г. е номиниран за престижната награда за принос към културния живот в Квебек. Носител е на над 40 престижни награди, сред които: отличие за най-добра сценография за шоуто „Релси“, за най-добър сценичен дизайн - „Хамлет-машина“ и не на последно място за най-добър спектакъл за постановката „Мъртви души“. Арсеналът на Майо включва и главната роля в култовия филм на Жан-Клод Лозон "Нощната менажерия", представен през 1988 г. на фестивала в Кан. През 1998 г.
Майо режисира световноизвестния мюзикъл “Notre Dame de Paris”, чиято премиера се състои в Palais de Congres в Париж. По-късно мюзикълът е представен в още 15 страни, привлича над 10 милиона зрители и е удостоен с награда за най-добра постановка в Канада и Италия.
През 2004 г. Жил поставя „Дон Жуан“ - мюзикъл, показан с успех във Франция, Канада и Корея. За него Майо получава и награда за най-добър режисьор. През 2007 г., той става артистичен директор на продукцията „Butterfly“ в Пекин, а година по-късно създава шоуто „Zaia“ за Cirque du Soleil в Макао и Китай.
Чарлс Талар е един от най-големите независими музикални продуценти от 70-те години насам. Работил е с прочути изпълнители като Франсис Кабрел, Дидие Барбеливиен, Серж Лама, Бруно Пелтие, Майк Брант, Франсоа Валери, Жан-Пиер Франсоа, Владимир Косма, Куки Динглер, Фил Барни, Даниел Лавоа, Licence IV, Мишел Тор, Мъри Хед. Още през 1971 г. Талар създава с приятели групата „Paris Saint-Germain“ и остава неин лидер в продължение на 40 години. От 1996 г. се посвещава изцяло на продуцирането на мюзикъла “Notre Dame de Paris”, който жъне безпрецедентен успех както във Франция, така и в чужбина. През 2000 г. към него се присъединява синът му Никола и заедно започват работа на международно ниво. През 2002 г. продуцират мюзикъла „Синди-Пепеляшка“ на Люк Пламондон, а година по-късно – спектакъла „Децата на слънцето“ на Дидие Барбеливиен, който успешно гастролира из Франция. Следва „Дон Жуан“ на Феликс Грей, поставен от Жил Майо, който поставя рекорди по продажби на албуми и билети. От 2006 г. Чарлс и Никола Талар се насочват и към детски музикални спектакли като „Да-да и приятели“, „Да-да и подаръкът изненада“, „Да-да и големият карнавал“. Тези постановки, които неизменно пълнят залите, връщат модата на мащабните детски представления.
През 2011 г. продуцират спектакъла „Принцове и принцеси“ по приказките на Мишел Осло, който получава възторжени отзиви и голям успех. През годините Чарлс и Никола Талар организират над 7,5 хиляди представления за 14 милиона зрители по целия свят.
От 2000 г. Никола Талар е копродуцент на световноизвестния мюзикъл „Notre Dame de Paris”. И това далеч не е единствената му успешна постановка. През 2002 г., заедно с баща си Чарлс Талар, продуцира „Синди-Пепеляшка“ на Люк Пламондон. Година по-късно следва „Децата на слънцето“ на Дидие Барбеливиен, който гастролира из Франция с огромен успех. През 2004 г. Талар продуцира мюзикъла „Дон Жуан“ на Феликс Грей, режисиран от Жил Майо, който поставя рекорди по продажби на албуми и билети. От 2006 г. Никола и Чарлс Талар се посвещават на продуцирането на детски спектакли – „Да-да и приятели“, „Да-да и подаръкът изненада“, „Да-да и големият карнавал“, „Дора – изследователката и градът на изгубените играчки“. С тези постановки баща и син връщат модата музикалните шоута за малките зрители. През 2011 г. Никола продуцира спектакъла „Принцове и принцеси“ по приказките на Мишел Осло, който печели огромна популярност и възторжени отзиви от критиците. Днес Никола Талар с право е смятан за един от водещите млади продуценти във Франция. Той продължава да създава музикални спектакли както за деца, така и за възрастни.
Анхел Рохас и Карлос Родригес са истински принцове на фламенкото. Мюзикълът „Дон Жуан“ е немислим без завладяващото фламенко – страстен и експлозивен танц, който вдъхновява младите хореографи – братята Рохас и Родригес, за създаването на страстни и чувствени балетни сцени. „Танцът винаги е бил моята страст, откакто се помня“, споделя Анхел. „Една от сестрите ми ме запозна с танца още като дете и оттогава съм влюбен в тази вселена“, допълва Карлос. И двамата започват да изучават фламенко много рано. Вдъхновени от легендарните танцьори Нуреев, Баришников и Антонио Гадес, първо получават класическо балетно образование, после учат съвременен танц и, разбира се, фламенко. Карлос дебютира на сцената на 13 години, а Анхел – на 16. Само няколко години по-късно създават своята трупа „Нов испански балет“. „Преди 20 години създадохме НИБ, защото искахме да работим с млади танцьори и да обединим опита и визията си за танца. Създадохме свой неповторим стил, който се роди от смесването на класическия и съвременния танц. Тези елементи подчертават цялата красота на фламенкото – крайъгълният камък на нашето изкуство“, казва Анхел.
Джан Марко Скиарети е роден в Парма, Италия, през 1986 г. От ранна възраст се увлича по пеене, драма и музика, като особено го привлича класическата музика – Верди, Пучини, Моцарт. На 15 години Джан Марко за първи път гледа мюзикълите на Рикардо Кочанте „Notre Dame de Paris“ и на Андрю Лойд Уебър „Фантомът от операта“. Това е любов от пръв поглед. На 18 години той играе Меркуцио в „Ромео и Жулиета“ на Кочанте, гастролирайки из цяла Италия. През 2013 г. е избран за ролята на Тарзан в едноименния мюзикъл с музика на Фил Колинс, в който играе три години. След това се премества в Лондон и в мюзикъла „Евита“ (композитори Уебър, Кенрайт и Томсън) изпълнява ролята на Че. Спектакълът гастролира в Обединеното кралство и Германия. През 2017 г. артистът е поканен като почетен гост на концерта „Magic at the Musicals“ в Royal Albert Hall. Година по-късно там играе Бернардо в „Уестсайдска история“. От лятото на 2019 г. Джан Марко изпълнява ролята на Феб в международното турне на мюзикъла „Notre Dame de Paris“. През пролетта на 2020 г. влиза в ролята на главния герой в мюзикъла „Дон Жуан“ (композитор Феликс Грeй, режисьор Жил Махо).
Молиер, Шекспир, Брехт, Андерсен, Бишоп… В драматичния театър Робер Мариен е изиграл над четиридесет роли и е написал музика за двадесет театрални постановки. Спектаклите „Завинаги твоя, Мари-Лу “ на Мишел Трамбле и „Пяната“ в постановка на Андре Монморенси с Робер в главната роля се играят 38 години! Въпреки това, центърът на многопластовата артистична дейност на Мариен е музикалният театър. Световна известност му носи блестящото изпълнение на Жан Валжан в култовия мюзикъл „Клетниците“, който се играе в Монреал, Париж, Лондон и Ню Йорк. Голям успех има и ролята на Наполеон в едноименния мюзикъл, където актьорът играе с известния Серж Лама. През 2010 г. той изпълнява ролята на Капитан фон Трап в „Звукът на щастието“. Превъплъщението на Робер като Фроло в спектакъла “Notre Dame de Paris” (Монреал, Квебек, Торонто, Париж) и чувствената роля на Дон Карлос в “Дон Жуан” (Монреал, Сеул) го превръщат в идол на почитателите на френския мюзикъл по целия свят.
Клод Ланселот родился в Шарлевиле в начале 70-х. Оставив юридическо-финансовый университет, он поступает в Консерваторию Мирей, где обучается вокалу, актерскому мастерству, танцу и театральному искусству. А после Клоду выпадает невероятная удача – встреча с Мишелем Шонбергом и Аланом Бубилем, которые приглашают его исполнить роль Талейрана в мюзикле «Французская Революция» на сцене парижского театра Магадор. Получив Гран-при в конкурсе певцов Заморских департаментов Франции, артист продолжает свою карьеру в мюзиклах «Граф Монте-Кристо» Мишеля Леграна (Дантес) и «Mayflower» Эрика Шардена (пастор Давенпорт). С 1980 по 2005 гг. Клод играет ведущие роли в постановках «Abbacada» (по песням «ABBA»), «Отверженные», «Девушки из Рошфора», «Клетка для безумцев», «Дон Жуан», «Скрипач на крыше», «Жизнь в голубом». В то же время артист пишет песни, поёт в группе «Made in France» и уже четыре года гастролирует по всему миру со спектаклем «Пиаф навсегда». Ланселот состоялся и как драматический актёр. В свое время ему посчастливилось встретить театрального мэтра Робера Оссейна. Увидев Клода в мюзикле и фильме «Отверженные», Оссейн приглашает актёра в свои постановки, в том числе, в тур с Жан-Полем Бельмондо. Наконец, Клод много снимается в телевизионных сериалах и уже долгие годы ведёт передачу «Париж для двоих», которая выходит во Франции и франкоговорящих странах. Актёр взял себе девиз знаменитого Сирано де Бержерака «Не достигать вершин и помнить, что один».
Антонан – 23-летний уроженец Восточной Франции. Сцену считает своим призванием, выступать на ней начал, еще будучи подростком. Сегодня Антонан автор, композитор, певец и мультиинструменталист. Он продолжает расширять свое музыкальное образование. А 2019-м выступит в финале французского шоу «Голос».
Ализе Лаланд е изучавала музика, театрално изкуство и танц в Консерваторията на град Маси. След като получава бакалавърска степен, продължава драматичното си образование при педагога Раймонд Акуавива. Паралелно овладява и лирично пеене в Консерваторията на 5-ти район на Париж. През 2014 г. Ализе получава първата си роля в в Théâtre de la Madeleine, след което продължава кариерата си в музикалния спектакъл „Йонас“ и в шоуто „Островът на съкровищата“. През 2015 г. тя играе в мюзикъла „Танцът на вампирите“, режисиран от Роман Полански в театър „Могадор“. През 2016 г. дебютира в ролята на Фльор-де-Лис в известния мюзикъл “Notre Dame de Paris” в Двореца на конгресите в Париж, а след това и в Лондонския театър „Колизеум“. Две години по-късно Лаланд се връща в „Могадор“, за да сбъдне детската си мечта – да изиграе ролята на Санди в мюзикъла „Брилянтин“. Паралелно прави първите си уверени стъпки в киното: през 2018 г. снима в два успешни пълнометражни филма, както и играе във фантастични сериали за телевизионните канали TF1 и France 3.
Джан Марко Скиарети е роден в Парма, Италия, през 1986 г. От ранна възраст се увлича по пеене, драма и музика, като особено го привлича класическата музика – Верди, Пучини, Моцарт. На 15 години Джан Марко за първи път гледа мюзикълите на Рикардо Кочанте „Notre Dame de Paris“ и на Андрю Лойд Уебър „Фантомът от операта“. Това е любов от пръв поглед. На 18 години той играе Меркуцио в „Ромео и Жулиета“ на Кочанте, гастролирайки из цяла Италия. През 2013 г. е избран за ролята на Тарзан в едноименния мюзикъл с музика на Фил Колинс, в който играе три години. След това се премества в Лондон и в мюзикъла „Евита“ (композитори Уебър, Кенрайт и Томсън) изпълнява ролята на Че. Спектакълът гастролира в Обединеното кралство и Германия. През 2017 г. артистът е поканен като почетен гост на концерта „Magic at the Musicals“ в Royal Albert Hall. Година по-късно там играе Бернардо в „Уестсайдска история“. От лятото на 2019 г. Джан Марко изпълнява ролята на Феб в международното турне на мюзикъла „Notre Dame de Paris“. През пролетта на 2020 г. влиза в ролята на главния герой в мюзикъла „Дон Жуан“ (композитор Феликс Грeй, режисьор Жил Махо).
Мольер, Шекспир, Брехт, Андерсен, Бишоп... В драматическом театре Робер Марьен сыграл более сорока ролей, написал музыку к двадцати театральным постановкам. Спектакли «Тебе навсегда, твоя Марилу» Мишеля Трамбле и «Пена» в постановке Андрэ Монморенси с Робером в главной роли шли на театральной сцене 38 лет! Однако, центром многогранной артистической деятельности Марьена является музыкальный театр. Всемирную известность ему принесла блестяще исполненная роль Жана Вальжана в культовом мюзикле «Отверженные», который шел в Монреале, Париже, Лондоне и Нью-Йорке. Большой успех имела роль Наполеона в одноименном мюзикле, где актер сыграл со знаменитым Сержем Лама. В 2010-м он исполнил роль капитана Фон Траппа в «Мелодии счастья». Перевоплощение Робера во Фролло в спектакле «Нотр-Дам де Пари» (Монреаль, Квебек, Торонто, Париж) и чувственная роль Дона Карлоса в «Дон Жуане» (Монреале, Сеул) сделали его кумиром поклонников французских мюзиклов по всему миру.
Антонан – 23-годишен, родом от Източна Франция. Сцената е неговото призвание, като започва да се изявява на нея още като тийнейджър. Днес Антонан е автор, композитор, певец и мултиинструменталист. Той продължава да разширява своето музикално образование. През 2019 г. участва във финала на френското шоу “Гласът”.
Ализе Лаланд е изучавала музика, театрално изкуство и танц в Консерваторията на град Маси. След като получава бакалавърска степен, продължава драматичното си образование при педагога Раймонд Акуавива. Паралелно овладява и лирично пеене в Консерваторията на 5-ти район на Париж. През 2014 г. Ализе получава първата си роля в в Théâtre de la Madeleine, след което продължава кариерата си в музикалния спектакъл „Йонас“ и в шоуто „Островът на съкровищата“. През 2015 г. тя играе в мюзикъла „Танцът на вампирите“, режисиран от Роман Полански в театър „Могадор“. През 2016 г. дебютира в ролята на Фльор-де-Лис в известния мюзикъл “Notre Dame de Paris” в Двореца на конгресите в Париж, а след това и в Лондонския театър „Колизеум“. Две години по-късно Лаланд се връща в „Могадор“, за да сбъдне детската си мечта – да изиграе ролята на Санди в мюзикъла „Брилянтин“. Паралелно прави първите си уверени стъпки в киното: през 2018 г. снима в два успешни пълнометражни филма, както и играе във фантастични сериали за телевизионните канали TF1 и France 3
— Винаги съм бил очарован от характера на Дон Жуан. Той е съблазнител, бандит, който не се страхува от нищо и никого. Идеята да го превърна в музикален герой беше в ума ми от години, но вдъхновението не идваше веднага.
— Това е много свободна адаптация. Сюжетът започва по същия начин като при класическия, но текстът се различава. За да създам спектакъла, използвах „Don Giovanni“ на Моцарт и „Каменният гост“ на Тирсо де Молина – испанския драматург от XVII век, който всъщност е създателят на образа на Дон Жуан.
— В нашата история показваме ново лице на Дон Жуан – може би по-чувствителен, отколкото го представят други автори. Макар и покорител на женски сърца, той също е уязвим...
— Не исках да пренасям сюжета в контекста на съвремието. Тогава щях да се откажа от костюмите и дуелите с шпаги, които не съответстват на днешния манталитет. Затова реших да поставя действието извън времето.
— В този мюзикъл има множество сценични двубои, поставени от хореографите. Освен това, сценичните ефекти подчертават фантастичното и свръхестественото измерение на действието.
—Хореографията е изцялоиспанска, с много елементи на фламенко. Танцьорите носят грациятана това изкуство в душите си и във всяко свое движение на сцената.
